АКАТИСТ
на Пресвета Богородица
в чест на Нейната чудотворна икона
"Скоропослушница"
Тропар, глас 4:
Да прибегнем към Богородица всички, които се намираме в беда, и да паднем коленопреклонно пред светата Й Икона, зовейки с вяра от дълбините на душата си: "Дево, чуй скоро нашето моление, защото, като си се нарекла Скоропослушница, ние, Твоите раби, Те имаме като бърза помощница в нужда!
Кондак, глас 8:
Връхлетяни от бури, в житейското море, попадаме под силното вълнение на страстите и изкушенията. Затова подай ни, Владичице, ръка за помощ, както Твоят Син подал на Петър, и побързай да ни избавиш от беди, та да ти зовем: "Радвай се, Всеблага Скоропослушнице"!
Кондак 1
На избраната от всички родове Божия Майка и Царица, Която скоро чува нашите смирени молитви, като излива върху нас целебни потоци благодат от Своята света Икона, принасяме сега благодарствено пение, а Ти всемилостива наша Застъпнице, благосклонно приклони ухото си към нашите хвалебни песни и ни освобождавай от всякакви беди, та да Ти пеем:
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Икос 1
Ангелските ликове благоговейно ти служат и всички небесни сили с незамлъкващи гласове Те ублажават, Богородице Дево, понеже Ти си родила Царя на ангелите, Христа Бога, а ние грешните дръзваме да им подражаваме, но недоумявайки как достойно да Те възхвалим, смирено Ти викаме така:
Радвай се, непристъпно Божество!
Радвай се, непрестанно удивление на Ангелите!
Радвай се, пресвета Трапезо, която ни храниш с Хляба на живота!
Радвай се, благоплодна маслино, която помазваш нашите сърца с елея на милостта!
Радвай се, неизтощимо съкровище на даровете на Божията благодат!
Радвай се, непресъхваща река на чудесата!
Радвай се, Застъпнице на обижданите!
Радвай се, Утешителко на печалните!
Радвай се, Помощнице на бедстващите!
Радвай се, Изцелителко на болящите!
Радвай се, Укрепителко на разслабените!
Радвай се, Освободителко на пленените!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 2
Виждайки твоето неизчислимо милосърдие, Владичице, и многото чудеса явени от Тебе и постоянно изтичащи от Твоята света Икона, с която като ярки звезди озаряваш целия християнски свят, ние величаем Тебе, Която възвеличаваш нашия род с Твоето благоволение, и с любов се покланяме на изображението на Твоя пречист лик и зовем на Твоя Син Христа Бога: Алилуйя!
Икос 2
Като си благоволилада ни откриеш дивната Твоя слава на небесата, Ти си благоволила да покажеш същото и в Твоя зимин жребий - Атонската планина и с много чудеса си прославила там Твоята света Икона, която сама си нарекла Скоропослушница с един божествен глас, излязъл от нея, та всички да знаят Твоето благоволение към нея и да Ти пеят:
Радвай се, наша милосърдна Майко на Господа Христа!
Радвай се, жилище на Светия Дух!
Радвай се, чудна проява на Божията любов към човеците!
Радвай се, издигане на човешкия род!
Радвай се, светла Палато на Бог-Слово!
Радвай се, Ти, по-голяма от Святая Святих!
Радвай се, Ти, Която роди Божия Агнец!
Радвай се, Ти, от която произрасна класът на живота!
Радвай се, златна стомно с нетленна манна!
Радвай се, питателко на Питателя на Вселената!
Радвай се, защото се надяваме да се спасим чрез Твоето застъпничество!
Радвай се, защото се уповаваме чрез Тебе да получим небесно наследство!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 3
Действайки с Божията сила, Ти си наказала с ослепяване и парализиране неблагоговейно минаващия пред Твоята света Икона трапезарчик Нил, Пречиста Богородице Дево, та занапред да не дръзва да оскърбява Твоя чудотворен Образ, който Ти като залог за благоволението Ти към цялата Атонска планина милостиво си дарила, та всички нейни наследници единодушно до възклицават на Родилия се от Тебе Бог-Слово: Алилуйя!
Икос 3
Имайки велика любов към човеците, изкупени с Кръвта на Твоя Син и Бог, Владичице всеблага, Ти си приела покаянието на трапезаря Нил и си му подарила излекуване от слепотата и разслаблеността му, за да Ти служи непрестанно и да Ти принася незамлъкващи молитви пред Твоята многоцелебна Икона и да ти вика:
Радвай се, Ти, на Йоаким и Анна свещено цвете!
Радвай се, Ти, Която роди Този, Който порази в главата древния змей!
Радвай се, Ти, преблагословена между жените!
Радвай се, Ти, Която нетленно роди Спасителя на нашите души!
Радвай се, Ти, Която чудесно съчета девството с раждането!
Радвай се, защото и в двете непорочно запази себе си!
Радвай се, велико чудо на цялата вселена!
Радвай се, удивление на всички земни родове!
Радвай се, защото поправяш съгрешаващите!
Радвай се, защото утвърждаваш в добродетелите каещите се!
Радвай се, защото милостиво наказваш грешниците!
Радвай се, защото чудесно вразумяваш всички!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 4
Бягащите от житейските бури и притичващи сев тихото пристанище на спасението към Атонската планина, намират тук благодатно утешение и божествена помощ от Твоята света Икона, Богородице, от Която Ти изпущаш чудесни лъчи и изливаш изобилно потоци милост на притичващите се. Затова всички,, които в уединението на Атон търсят спасение, като възхваляват Твоите щедрости, благодарно възпяват на Бога: Алилуйя!
Икос 4
Като чу Божествения глас от Твоята света Икона, Владичице, трапезарят Нил позна, че Ти ще бъдеш Скоропослушница на всички, които с вяра и любов се притичват към Твоя чудотворен Образ и ще ще получат от него вразумление на своето невежество и изцеление на своята слепота, извика с благодарност от цялата си душа:
Радвай се, Ти, Която с временно наказание вразумяваш невежите!
Радвай се, Която милостиво приемаш покаянието на съгрешаващите!
Радвай се, защото насочваш на правия път заблуждаващите се!
Радвай се, защото с благост лекуваш греховните рани!
Радвай се, защото любвеобвилно изобличаваш пребиваващите в нерадение!
Радвай се, защото чрез горчивите телесни страдания избавяш от вечните мъки!
Радвай се, защото утешаваш вълнението на страстите!
Радвай се, защото протягаш ръка за помощ на загиващите!
Радвай се, надеждо на безнадеждните!
Радвай се, утешение на скърбящите!
Радвай се, одаяние на голите!
Радвай се, приглеждане на осиротелите!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 5
Монасите от Дохиарската обител, като чуха какви думи си казала, Божествена Скоропослушнице, на трапезаря Нил, направиха храм при Трапезата, дето Твоята чудотворна икона, пребивава, Пречиста Дево, и утешава всички вярващи в чудесата на Твоята милост, от която не лишавай и нас смирените, които Те възпяваме и пеем на Бога Творец: Алилуйя!
Икос 5
Като видяха потоците чудеса, източвани от светата Твоя Икона Скоропослушница, всички иноци от Атонска планина се стичаха към нея на поклонение. А Ти, Майко Божия, според нуждите на всеки, изобилно си дарявала милости от Твоя чудотворен Образ, с което си ги насърчавала благодарно да Ти викат"
Радвай се, Майко на милосърдието и щедростите!
Радвай се, одушевен Престоле на Вседържителя!
Радвай се, защото Ти даде плът на Божия Син!
Радвай се, защото с това Ти стана храм на безсеменно обручение!
Радвай се, Ти, която въплъти Безплътния!
Радвай се, защото съедини Бога с човеците!
Радвай се, всежелано зрение на преподобните!
Радвай се, божествена радост на постниците!
Радвай се, тихо веселие на пустиножителите!
Радвай се, крепко упование на монасите!
Радвай се, Ти, Която побеждаваш демонските полкове!
Радвай се, Ти, Която посрамваш враговете на човешкото спасение!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 6
Атонската планина проповядва Твоите милости и чудеса, преблагословена Майко на нашия Господ и светло се украсява с многото Твои чудотворни икони, сред които и Твоята Икона Скоропослушница от Тебе наречена, като пълна луна с лъчите на чудесата бляскаво сияе просвещавайки нашите души с Божествена благодат и така насърчавайки ни хвалебно да пеем на прославилия Те Триединен Бог: Алилуйя!
Икос 6
Ти запали в пречистата Твоя Икона, Марие Богородице, светлината на спасението за всичкиблуждаещи в тъмнината на греховете и страстите, и си я нарекла Скоропослушница, защото на на молещите се пред нея с вяра и благоговение от душа, даваш Твоята бърза помощ на всички, които ти викат:
Радвай се, Светкавице, която просвещаваш душите!
Радвай се, Гръме, който изпълняш съблазняващите!
Радвай се, тихо Прибежище на уморените от вълненията на житейското море!
Радвай се, небурно Пристанище на нападаните от вълните на стастите!
Радвай се, Наставнице на младите в целомъдрието!
Радвай се, Покров и Оградо на девството!
Радвай се, Ти, Която смекчаваш окаменяването на сърцето!
Радвай се, Която благодатно съгряваш душевната хладност!
Радвай се, Водителко по пътя на спасението!
Радвай се, Отклонителко от гибелните пътища!
Радвай се, Поръчителко наша пред Твоя Син и Бог!
Радвай се, защото всякога Го умоляваш да помилва нас, грешните!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 7
Желаейки да покажеш великата си любов към християнския род, Преблага Богородице,, избрала си Твой земен жребий Атонската планина и си умножила в нея иноческите селения, та всички обуреваеми от световната суета да намират там тихо и удобно пристанище за спасение, и подпомагани от Тебе да се удостоят с небесно наследие и заедно с всички светии да възпяват на Пресветата Троица: Алилуйя!
Икос 7
Ново знамение на Твоето милосърдие си явила, Владичице - чудесната прослава на Твоята света Икона Скоропослушница, не само за монасите от Атонската планина, но и за всички православни християни, коитож почитат изображението на тази Твоя Икона, та всички да ти пеят:
Радвай се, Майко на нашия Бог!
Радвай се, в рождеството и след рождеството Дево!
Радвай се, защото всички родове те ублажават!
Радвай се, защото Силният Ти стори велико нещо!
Радвай се, защото Господ милостно погледна на Твоето смерение!
Радвай се, защото Царят силно пожела твоята красота!
Радвай се, благословена дъще на Небесния Отец!
Радвай се, безбрачна Родителко на предвечния Син!
Радвай се, непорочно приела Светия Дух!
Радвай се, вместилище на божествениата благодат!
Радвай се, Украшение на Горния свят!
Радвай се, Защитнице на Долния свят!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 8
Ние сме странници и гости на земята, и според думите на Апостола, нямаме тук постоянен град. Но към кого да прибегнем, Владичице, в нашите скърби и странствания, ако не към Тебе, Всеблага Майко, не ни казвай: "не ви познавам, заради вашите грехове". Но помилвай нас сиротите и безпомощните и приеми ни в Небесните жилища, Покровителко наша, та радостно да ти пеем в небесната слава на Царя на славата Христа: Алилуйя!
Икос 8
Всички верни с голямо утешение гледат на Твоята света Икона, Владичице, като виждаме как държиш на ръцете Си предвечния Младенец нашия Господ Иисус Христос, и като Му се покланяме боголепно като наш Творец и Бог, умилително казваме на Тебе, истинската пречиста Богородица:
Радвай се, обрадвана от архангелското благовестие, Приснодево!
Радвай се, Невесто Неневесна!
Радвай се, Майко на духовната Светлина, Която просвещава душите на всички!
Радвай се, живи Престоле на Твореца на Небето и Земята!
Радвай се, кротка Гълъбице!
Радвай се, непорочна Агнице!
Радвай се, Чашо, от която пием радост!
Радвай се, неизчерпаем Съсъде на живата вода!
Радвай се, Мироположнице на Христовото благоухание!
Радвай се, отгонваща злосмрадието на нашете страсти!
Радвай се, Ти, чрез Която познахме Божия Син!
Радвай се, Ти, чрез Която се научихме да се помиряваме с Триединния Бог!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 9
Всички родове Те ублажават по дълг, благословена Богородице Марие, защото от изток до запад се хвали Твоето име, а монасите Те именуват своя Покровителка, особено подвизаващите се в Твоя жребий на Атонската планина, която Ти осеняваш с особено благолепие, много чудеса там извършваш и явяваш богатата Си милост върху нейните наследници, та благодарно да пеят чрез Тебе на Бога: Алилуйя!
Икос 9
Празномъдрите витии не могат да проумеят тайната на Твоето приснодевство, Богородице, нито могат да обяснят чудотворната сила, произтичаща от Твоите икони, за изцеряване недъзите и за всяка душевна и телесна полза на човеците. Ние пък православно и несъмнено Приснодева Те изповядваме, верно се покланяме на Твоята Икона и Ти пеем така:
Радвай се, Ти, Която неверниците слушат със съмнение!
Радвай се, несъмнена похвало на верните!
Радвай се, защото роди Христа от чиста утроба!
Радвай се, защото не повреди ключовете на девството при раждането!
Радвай се, Майко и Дево преблагословенна!
Радвай се, величие на девиците!
Радвай се, постоянна радост на майките!
Радвай се, единствено непорочна и добра между жените!
Радвай се, защото Ти роди обещания Съкрушетел на главата на змията!
Радвай се, защото избави падналите прародители от осъждането им!
Радвай се, защото отвори заключения Едем на човеците чрез Твоето рождество!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 10
Устройвайки спасението на християните, Ти си благоволила, Богородице, да определиш Твоя земен жребий - Атонската планина за жилище на монасите, като си казала в дивно видение на първия Атонски пустинажител преподобния Петър, тази планина да остане завинаги място за иноци, и си го утешила, че ще бъдеш Утешителка и Покровителка на всички, които се подвизават там богоугодно като ги снабдяваш с всичко потребно и ги спасяваш от всякакви беди, та свободно да пеят: Алилуйя!
Икос 10
Ти си защитна стена, Дево, на православните иноци и на всички подвижници на девството и чистотата. Затова си направила Атонската планина да не бъде посещавана от жени, та монасите да пребивават там без греховна съблазън и на Тебе едничка след Бога да възлагат наежда за спасението си и да ти пеят така:
Радвай се, неувяхващо цвете на девството!
Радвай се, полски крине на чистотата!
Радвай се, светоносен Покров, озаряващ ревнителите на чистотата!
Радвай се, Свитък на Божията премъдрост, умъдряващ рачителите на целомъдрието!
Радвай се, Ходатайко за спасението на подвизаващите се иноци!
Радвай се, Покровителко и Оградо, на Атонските пустиножители!
Радвай се, защото изливаш благодатна радост в боголюбивите сърца!
Радвай се, защото даваш духовно утешение на огорчените сърца!
Радвай се, Пазителко на девиците и на сирачетата!
Радвай се, защото услаждаш с любов към безсмътния Жених любящите Го!
Радвай се, в тежката борба с плътските страсти силна Помощнице!
Радвай се, на иноческите обители незаспиваща Пазителко!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 11
Смиреното наше пение с любов и усърдие приносимо на Тебе да не презреш, Пречиста, и не се отвръщай от нас, осквернените от много жрехове, но помогни ни, Всеблага, да се очистим чрез покаяние от греховната нечистота, та чрез чисто и богоугодно житие, като Те имаме във всичко Подвигоположница наша, да можем достойно и праведно да пеем на Господа: Алилуйя!
Икос 11
Твоята Икона блести с непрекъсващи чудеса, Богородице Дево, и благодатно озарява целия свят, като прогонва всяко вражеско действие с Божията сила, която изхожда от нея, затова се радваме ние грешните, като имаме такъв залог на Твоето към нас благоволение и към Теб, Скоропослушнице, благодарно пеем:
Радвай се, Зорнице на Незаходимото Слънце!
Радвай се, Заря на Незалязващия Ден!
Радвай се, Ти, от Която изгря за нас утрото на спасението!
Радвай се, Ти, Която роди безсмъртния Жених на човешките души!
Радвай се, Ти, Която изпълняваш нашите угодни желания!
Радвай се, Ти, Която бързаш към нас на помощ в скръбни обстоятелства!
Радвай се, мислено Небе, преизпълнено с духовни утешения за прибягващите към Тебе!
Радвай се, защото от Твоето изобилие разпръскваш и към нас капки на утешение!
Радвай се, защото разхлаждаш нашите изгарящи от греховете тела и души!
Радвай се, защото давш благодатно безпристрастие на търсещите го!
Радвай се, Ти, Която твърде много обичаш живеещите в чистота и целомъдрие!
Радвай се, защото посещаваш в сънища и видения Божиите избраници!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 12
Благодатта Божия, присъща на Твоята света Икона, наречена от Тебе Скоропослушница, Богомайко Владичице, привлича всички скърбящи и обременени към Себе си, и те не си отиват празни от извора на Твоите милости и щедрости - утешение в скърбите, защита в беди, изцеление в болести, богато получават всичко това от Твоя чудотворен Образ, Всеблага, и благодарно пеят на Подателя на благата Бога: Алилуйя!
Икос 12
Възпявайки Твоите чудеса, Владичице, и великата Твоя милост към християнския род, знаем, че сме недостойни да те прославим Тебе, по-чистата от Херувимите и несравнено по-славна от Серафимите, обаче надявайки се на неизмеримото Твое милосърдие, Всеблага, смирено Ти принасяме тези песни:
Радвай се, небурно Пристанище на подвижниците на благочестието!
Радвай се, сладка Събеседнице на безмълвните!
Радвай се, благодатно Утешение на скитащите се в пустините и планините!
Радвай се, тайно вразумление на тайните в света раби Божии!
Радвай се, Примирение с Бога на каещите се грешници!
Радвай се, на Атонската планина върховна Управителко!
Радвай се, че тук озари пустинолюбивия свети Петър с Твоето посещение!
Радвай се, че с Твоето явяване тук облагодати богомъдрия свети Атанасий!
Радвай се, Ти, Която прослави с небесна слава мнозина Атонски преподобни!
Радвай се, защото явяваш особена любов към населниците на тази Твоя Атонска планина!
Радвай се, безплатна Лечителко на нашите тела!
Радвай се, Пътеводителко на нашите души към Царството Небесно!
Радвай се, всеблага Скоропослушнице, която изпълняваш нашите смирени молитви!
Кондак 13
О, Всевъзпявана Майко, Която се нарече Скоропослушница в Твоята света Икона, приеми, преблагословена Богородице Марие, милостиво това наше малко моление, което усърдно Ти принасяме с вяра и любов, и умоли приснопокланяемата Пресвета Троица да ни избави от огнената геена, безпросветната тъмнина и вечното мъчение, та с Твоето застъпничество да наследим Небесното Царство и да се удостоим там с всички светии да пеем Богу: Алилуйя, алилуйя, алилуйя!
Този кондак се чете 3 пъти и след това Икос 1 и Кондак 1 и молитвата
Молитва първа
Преблагословена Владичице, Приснодево Богородице, Която за нащето спасение си родила превъзхождащия всяко слово Бог-Слово и преизобилно си приела благодатта Му, Ти се явяваш море от Божествени дарования и вечнотечаща река от чудеса, изливащи благост върху всички, които с вяра прибягват към Теб! Като падаме коленопреклонно пред чудотворния Ти образ, Те молим, Всещедра Майко на Човеколюбивия Владика: увеличи пребогатите Си милости върху нас и побързай да изпълниш всичките ни молби, които Ти принасяме, Скоропослушнице, и които са за полза, като дават утешение и устройват спасението на всекиго. Посети, Преблага, рабите Си с Твоята Благодат, дай на боледуващите изцеление и пълно здраве, на връхлитаните от бури тишина, на пленените свобода и утеши страдащите от всевъможни страдания. Избави, Всемилостива Владичице, всеки град и страна от глад, мор, земетресение, потоп, огън, меч и други временни и вечни наказания, като отклоняваш Божия гняв чрез майчиното Си дръзновение. И освободи Твоите раби от душевна разслабленост, от нападения на страсти и грехопадения, та като поживеем в този живот във всяко благочестие и без препъвания, да се удостоим и в бъдещия век с вечни блага по благодатта и човеколюбието на Твоя Син и Бог, на Когото заедно с Безначалния Негов Отец и с Пресветия Дух подобава всяка слава, чест и поклонение сега и винаги и във вечните векове. Амин!
Молитва втора
О, Пресвета Дево, Майко на Всевишния Бог, Скоропослушна Застъпнице на всички, които с вяра прибягват към Теб! Погледни от висотата на небесното Си величие към мен, пепотребния, който падам коленопреклонно пред иконата Ти, чуй скоро смирената молитва на мен, грешния, и я занеси пред Твоя Син. Умоли Го да озари мрачната ми душа със светлината на Божествената Си благодат и да очисти ума ми от суетни помисли, да успокои страдащото ми сърце и да изцели раните ми, да ме вразуми за добри дела и да ме укрепи да Му служа със страх, да ми прости всички извършени от мен злини, даме избави от вечните мъки и да не ме лиши от Небесното Си Царство. О, Преблагословена Богородице, Ти си благоволила да се наречеш в образа Си Скоропослушнница, като си заповядала на всички да прибягват към теб с вяра. Затова, не презирай мен, скръбния, и не позволявай да погина в бездната на греховете си. На Теб по Бога е цялото ми упование и надежда за спасение и на Твоя покров и застъпничество поверявам себе си во веки.Амин!
вторник, 8 септември 2009 г.
Отсичане на главата на свети Йоан Кръстител - 29 август - част 3....
пълното падение на Ирод и Иродиада...
продължение
....:
След убийството на славния Предтеча и Кръстител Господен Йоан, окаяният Ирод извършил и друго, не по-малко злодеяние. Той се присмял на нашия Господ Иисус Христос по време на доброволното Му страдание за нас, както повествува свети евангелист Лука: "Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати при Пилата." /Лук. 23:11/
божието възмездие
Но Божието отмъщение не закъсняло да се извърши над убиеца и поругателя на Христос. Кръвта на Йоан викала против него към Бога, както някога кръвта на Авел против Каин, а също и другите беззакония на Ирод особено поругаването на Господа Иисуса Христа, му навлекли справедливото Божие наказание. И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийския цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му войни били избити, а той едва се спасил.
След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение прелюбодейката и нейната дъщеря.
Първоначално те били изпратен в галския град Лион, а после в испанския град Илерда , където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис. Когатовървяла ледът се пропукал, тя паднала във водата ипотънала до шия. По Божието правосъдие ледът я затиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията й. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на свети Йоан.
След това загинал Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята.
А свети Йоан, както приживе, така и след кончината си остава Предтеча на Господа, защото изпреварил слизането Му в ада и възрадвал светите праотци, като благовестил явилия се в плът Бог. Заедно с тях той бил изведен от ада, разрушен чрез Възкресението Христово, и в Царството Небесно се сподобил с много венци като девственик, пустинножител, учител и проповедник на покаянието, като пророк, Предтеча, Кръстител и мъченик.
По неговите молитви да настави и нас на пътя на истинското покаяние и да ни сподоби с Царството Небесно Христос, нашият милосърден Господ и Бог, на Когото с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава. Амин.
продължение
....:
След убийството на славния Предтеча и Кръстител Господен Йоан, окаяният Ирод извършил и друго, не по-малко злодеяние. Той се присмял на нашия Господ Иисус Христос по време на доброволното Му страдание за нас, както повествува свети евангелист Лука: "Ирод с войниците си, като Го унизи и подигра, облече Го в светла дреха и Го изпрати при Пилата." /Лук. 23:11/
божието възмездие
Но Божието отмъщение не закъсняло да се извърши над убиеца и поругателя на Христос. Кръвта на Йоан викала против него към Бога, както някога кръвта на Авел против Каин, а също и другите беззакония на Ирод особено поругаването на Господа Иисуса Христа, му навлекли справедливото Божие наказание. И наистина, скоро той се лишил от царството и живота си заедно с Иродиада и нейната дъщеря. Отмъщавайки за безчестието и позора на дъщеря си, аравийския цар Арета събрал войска и тръгнал против него. Ирод направил същото. В разгорялата се битка войските на Арета победили и нанесли голямо поражение на Ирод: почти всичките му войни били избити, а той едва се спасил.
След това римският кесар го лишил от властта и богатствата му и го пратил на заточение прелюбодейката и нейната дъщеря.
Първоначално те били изпратен в галския град Лион, а после в испанския град Илерда , където Ирод завършил живота си в лишения и бедствия. Но преди да умре, той видял смъртта на дъщеря си. Веднъж през зимата тя пожелала да премине по някаква работа на другия бряг на река Сикорис. Когатовървяла ледът се пропукал, тя паднала във водата ипотънала до шия. По Божието правосъдие ледът я затиснал така, че тялото й останало във водата, а главата - над леда. И както някога играла с нозете си по земята, така и сега безпомощно се мятала във водата, сякаш че танцувала, увличана от бързото течение на реката. Никой не можел да й помогне и окаяната висяла в това положение, докато острият лед не прерязал шията й. Мерзкият й труп, отнесен от течението под леда, не бил намерен, а главата й била донесена на Ирод и Иродиада както някога главата на Предтечата, но отсечена не от меч, а от леда. Така Божието правосъдие наказало танцьорката, която била виновна за отсичането на честната глава на свети Йоан.
След това загинал Ирод заедно с Иродиада: според преданието те били погълнати живи от земята.
А свети Йоан, както приживе, така и след кончината си остава Предтеча на Господа, защото изпреварил слизането Му в ада и възрадвал светите праотци, като благовестил явилия се в плът Бог. Заедно с тях той бил изведен от ада, разрушен чрез Възкресението Христово, и в Царството Небесно се сподобил с много венци като девственик, пустинножител, учител и проповедник на покаянието, като пророк, Предтеча, Кръстител и мъченик.
По неговите молитви да настави и нас на пътя на истинското покаяние и да ни сподоби с Царството Небесно Христос, нашият милосърден Господ и Бог, на Когото с Отца и Светия Дух вечно въздаваме слава. Амин.
Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител - 29 август - 2 част
Паметта за тебе, праведния с похвали, Господен Предтеча, е доволно свидетелство, че си се показал, наистина изсред пророците най-почитания"
из тропара
....
продължение
След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден. Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси и устроил голямо пиршество. На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Йоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко, каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Йоан, забравил дори и за светия му животи сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв. Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо.
Заради изобличението на беззаконното съжителство на Ирод и Иродиада Христовият Предтеча бил посечен в тъмницата късно през нощта, защото евангелист Марко посочва, че мерзкото пиршество било вечерта: даде "гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски". Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Йоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея.
Според някои и след посичането главата изрекла същите изобличителни думи към Ирод: Не ти е позволено да водиш жената на Филипа, твоя брат. О, какъв голям страх обхванал всички седящи на трапезата, когато видели обагрената в кръв човешка глава, носена като ястие на блюдо, да движи устни и да изрича тези слова. Но танцьорката я взела в дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала че ако бъде съединена с него, Йоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.
Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севатия. А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място. Как светата глава била взета оттам, е описано във възпоменанието на двадесет и четвърти февруари, когато се празнува намирането й.
из тропара
....
продължение
След време настъпил денят, в който Ирод имал обичая да празнува рождения си ден. Той събрал всички велможи, воеводи, стареи и тетраси и устроил голямо пиршество. На него дъщерята на Иродиада играла и с танца си много угодила на Ирод и сътрапезниците му. Подучена от жестоката си майка, тя поискала от него главата на свети Йоан Кръстител и получила исканото, защото Ирод се заклел, че ще й даде всичко, каквото поиска, дори и половината си царство. Окаяникът не пожелал да наруши клетвата си, не пожелал да огорчи мерзката майка на танцьорката, забравил за страха, поради който дотогава не се решавал да умъртви Йоан, забравил дори и за светия му животи сякаш опил се с вино, се разпалил от намерението да пролее невинна кръв. Той веднага пратил палача в тъмницата, заповядал му да отсече главата на Кръстителя и да я донесе на блюдо.
Заради изобличението на беззаконното съжителство на Ирод и Иродиада Христовият Предтеча бил посечен в тъмницата късно през нощта, защото евангелист Марко посочва, че мерзкото пиршество било вечерта: даде "гощавка на своите велможи, воеводи и на стареите галилейски". Гощавката продължила далеч след полунощ и когато всички се опили с вино и дълго се наслаждавали на танца на безсрамната девица, тогава било извършено това неправедно убийство. Главата на свети Йоан била донесена на блюдо на пиршеството и кръвта още капела от нея.
Според някои и след посичането главата изрекла същите изобличителни думи към Ирод: Не ти е позволено да водиш жената на Филипа, твоя брат. О, какъв голям страх обхванал всички седящи на трапезата, когато видели обагрената в кръв човешка глава, носена като ястие на блюдо, да движи устни и да изрича тези слова. Но танцьорката я взела в дръзките си ръце и я отнесла на майка си. А Иродиада се посмяла и пробила с игла езика, който изобличавал беззаконията й. Тя не позволила да погребе главата заедно с тялото, защото се страхувала че ако бъде съединена с него, Йоан ще възкръсне и ще започне отново да изобличава нея и Ирод.
Учениците на светия Предтеча същата нощ взели тялото му от тъмницата и го погребали в Севатия. А главата на Кръстителя Иродиада заровила в двореца, при себе си, на едно безчестно и потайно място. Как светата глава била взета оттам, е описано във възпоменанието на двадесет и четвърти февруари, когато се празнува намирането й.
Отсичането на главата на свети Йоан Кръстител - 29 август - 1 част
Паметта за тебе, праведния с похвали, Господен Предтеча, е доволно свидетелство, че си се показал, наистина изсред пророците най-почитания"
из тропара
Свети Йоан, Предтечата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, е подобавало да изпревари както рождението на Господа, така и със смъртта си Неговата смърт. И както на земята той проповядвал за пришествието на Господа, като казвал: след мене иде по-силният от мене, така и на пребиваващите в ада души на светите праотци трябвало да възвести, че в света вече се е явил очакваният Месия. Подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който пострадал заради греховете на човеците, и Неговият Предтеча загинал със страдалческа смърт поради беззаконието на Ирод.
Това се случило така.
Ирод, наречен Антипа, бил зла издънка на зъл корен. Той бил син на по-стария Ирод, който избил витлеемските младенци, и властвал над Галилея. Отначало той се оженил за дъщерята на Арета, аравийския цар, и живял с нея дълго време. Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато бил жив, и така извършил голямо беззаконие като кръвосмесител.
И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал катопрелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" /Марк 6:17-18/.
А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Йоан и да го хвърлят в тъмница. Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си. Той почитал Йоан като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: "И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк" Мат. 14:5/ Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.
Свети Йоан останал задълго в тъмницата. Учениците му се събирали при него и той често ги поучавал в добродетелен живот според закона Божий. Възвестявал им за вече дошлия на света Месия и както се разказва в Евангелието, ги пратил при Него: "А Йоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?" /Мат.11:2-3/ Той ги изпратил да питат не защото самият той не знаел това. И как би могъл да не знае Този, Когото сам кръстил и над Когото видял да слиза от небесата Светият Дух, за Когото чул да свидетелства и гласа на Отца и, накрая, той сам посочвал: Ето Агнецът Божий.
Йоан пратил учениците си при Господа, за да видят и с очите си славните Му чудеса и окончателно да се убедят в това, че Той, Иисус Христос, е дошъл да спаси човешкия род.
следва
из тропара
Свети Йоан, Предтечата на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, е подобавало да изпревари както рождението на Господа, така и със смъртта си Неговата смърт. И както на земята той проповядвал за пришествието на Господа, като казвал: след мене иде по-силният от мене, така и на пребиваващите в ада души на светите праотци трябвало да възвести, че в света вече се е явил очакваният Месия. Подобно на нашия Господ Иисус Христос, Който пострадал заради греховете на човеците, и Неговият Предтеча загинал със страдалческа смърт поради беззаконието на Ирод.
Това се случило така.
Ирод, наречен Антипа, бил зла издънка на зъл корен. Той бил син на по-стария Ирод, който избил витлеемските младенци, и властвал над Галилея. Отначало той се оженил за дъщерята на Арета, аравийския цар, и живял с нея дълго време. Но после бил запленен от красотата на Иродиада, жената на брат му Филип, и се сближил с нея, защото тя благоволяла към похотта му. По искането на прелюбодейката той прогонил първата си законна жена и се оженил за братовата си жена, престъпвайки закона. Защото, дори ако брат му бе умрял, Ирод не можел да вземе неговата жена, тъй като от техния брак се родила дъщеря, а законът повелявал да се взема вдовицата на брата само тогава, когато починалият не е оставил деца. Известно е, че Ирод отнел жената на брат си Филип още докато бил жив, и така извършил голямо беззаконие като кръвосмесител.
И ревнителят на Божия закон, изобличителят на греховете на човеците и проповедникът на покаянието свети Иоан Кръстител не мълчал, а пред всички го изобличавал катопрелюбодеец и грабител и му казвал: "Не ти е позволено да водиш братовата си жена" /Марк 6:17-18/.
А Ирод не претърпял изобличението и заповядал да оковат свети Йоан и да го хвърлят в тъмница. Особено се гневяла против светеца Иродиада и силно желаела смъртта му, но не могла да го умъртви, понеже самият Ирод пазел затворника от злото намерение на жена си. Той почитал Йоан като праведен и свят мъж, преди го слушал с удоволствие и от послушание към него вършел много добри дела и затова се страхувал да го предаде на смърт. Но Ирод се боял не толкова от Бога, колкото от хората, както казва евангелист Матей: "И искаше да го убие, ала се боеше от народа, понеже го имаха за пророк" Мат. 14:5/ Той се опасявал хората да не започнат бунт против него и не се осмелявал да предаде открито на смърт пророка и Кръстителя Господен, когото всички обичали и почитали, за да затвори незамлъкващите уста на своя изобличител.
Свети Йоан останал задълго в тъмницата. Учениците му се събирали при него и той често ги поучавал в добродетелен живот според закона Божий. Възвестявал им за вече дошлия на света Месия и както се разказва в Евангелието, ги пратил при Него: "А Йоан, като чу в затвора за Христовите дела, прати двама свои ученици и Му каза: Ти ли си Оня, който има да дойде, или другиго да чакаме?" /Мат.11:2-3/ Той ги изпратил да питат не защото самият той не знаел това. И как би могъл да не знае Този, Когото сам кръстил и над Когото видял да слиза от небесата Светият Дух, за Когото чул да свидетелства и гласа на Отца и, накрая, той сам посочвал: Ето Агнецът Божий.
Йоан пратил учениците си при Господа, за да видят и с очите си славните Му чудеса и окончателно да се убедят в това, че Той, Иисус Христос, е дошъл да спаси човешкия род.
следва
сряда, 12 август 2009 г.
притчата за добрият самарянин
И ето, един законник стана и, изкушавайки Го, рече: "Учителю, какво да направя, за да наследя живот вечен? А Той му каза: в Закона що е написано? Как четеш? Той отговори и рече: "Възлюби Господа, Бога твоего, от всичкото си сърце, и от всичката си душа, и с всичката си сила, и с всичкият си разум, и ближният си като себе си." Иисус му рече: право отговори: тъй постъпвай, и ще бъдеш жив. Но той, като искаше да се оправдае, рече на Иисуса: а кой е моят ближен? Отговори Иисус и каза: един човек слизаше от Иерусалим в Иерихон, и налетя на разбойници, които го съблякоха, изпонараниха го, и си заминаха, като го оставиха полумъртъв. Случайно един свещеник слизаше по тоя път, и, като го видя, отмина. Също и един левит, като стигна до същото място, приближи се, погледна и отмина. Един пък самарянин, който пътуваше, дойде до него, видя го и се смили, и, като се приближи, превърза му раните, изливайки елей и вино, след това го качи на добичето си, откара го в странноприемницата и се погрижи за него. А на другият ден, като си заминаваше, извади два динария, даде на съдържателя и му рече: погрижи се за него, и, ако потрошиш нещо повече, на връщане аз ще ти заплатя. И тъй, кой от тези трима ти се вижда да е бил ближен на изпадналият в ръцете на разбойниците? Той отговори: оня, който му стори милост. Тогава Иисус му каза: иди и ти прави също така." Лук.р 10:25-37
четвъртък, 23 юли 2009 г.
Утеха в Псалом 27:5
Защото в зъл ден ще ме скрие под покрова Си, ще ме покрие в скривалището на шатъра Си, ще издигне на канара.
Защото Аз зная мислите, които мисля за вас - казва Господ, - мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, и ще Ми се помолите, и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце. И вие ще Ме намерите - казва Господ.
Защото Аз зная мислите, които мисля за вас - казва Господ, - мисли за мир, а не за зло, за да ви дам бъдеще и надежда. Тогава ще извикате към Мен и ще отидете, и ще Ми се помолите, и Аз ще ви послушам. И ще Ме потърсите и ще Ме намерите, като Ме потърсите с цялото си сърце. И вие ще Ме намерите - казва Господ.
вторник, 30 юни 2009 г.
второ послание към коринтяните 2;3
Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци,
и явява се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът, на сърцето. Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога.
Който ни и направи способни като служители на един Нов завет - не на буквата, а на духа - защото буквата убива, а духът оживотворява.
Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израиляните не можеха да гледат Мойсея в лицето поради блясъка на лицето му, което впрочем преминаваше, как няма да бъде служението на Духа с по.голяма слава?
Защото, ако служенияето на онова което докарва осъждане, стана със слава, служението на това, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
/И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда./
защото ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
И тъй като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, и не сме като Мойсея, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израиляните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
Но техните умове бяха заслепени, защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че този завет преминава в Христа.
А и до днес при прочитането на Мойсея покривало лежи на сърцето им.
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
А господ е Духът, и гдето е Господният Дух там е свобода.
А всички ние с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същият образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
и явява се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът, на сърцето. Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога.
Който ни и направи способни като служители на един Нов завет - не на буквата, а на духа - защото буквата убива, а духът оживотворява.
Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израиляните не можеха да гледат Мойсея в лицето поради блясъка на лицето му, което впрочем преминаваше, как няма да бъде служението на Духа с по.голяма слава?
Защото, ако служенияето на онова което докарва осъждане, стана със слава, служението на това, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
/И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда./
защото ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.
И тъй като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, и не сме като Мойсея, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израиляните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
Но техните умове бяха заслепени, защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че този завет преминава в Христа.
А и до днес при прочитането на Мойсея покривало лежи на сърцето им.
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
А господ е Духът, и гдето е Господният Дух там е свобода.
А всички ние с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същият образ, от слава в слава, както от Духа Господен.
послание към коринтяните 2 ; 3
Но благодарение Богу, Който винаги ни води в победително шествие в Христа и на всяко място изявявяа чрез нас благоуханието на познанието на Него.
Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието Слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?
Ние сме, защото не сме като мнозина, които изопачават Божието Слово, но говорим искрено в Христа, като от Бога, пред Бога.
сряда, 20 май 2009 г.
семейството - домашната църква 1Кор.16.19
В последните времена някои ще отстъпят от вярата.../вярата,... които забраняват да се встъпва в брак/Тим. 4:3
но "Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто" /Евр.1:4/, затова, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж... Ако се и ожениш, няма да съгрешиш, и девица, ако се омъжи, няма да съгреши" 1 Кор. 7:2,28/
но "Бракът е нещо честно у всички, и брачното легло - чисто" /Евр.1:4/, затова, за да се избягва блудството, нека всеки си има своя жена, и всяка жена да си има свой мъж... Ако се и ожениш, няма да съгрешиш, и девица, ако се омъжи, няма да съгреши" 1 Кор. 7:2,28/
Откр. 21;२,9
Тогава аз, Йоан, видях светия град Иерусалим, нов, слизащ от Бога, от небето, стъкмен като невяста /Църквата/ за своя мъж... Тогава дойде при мене един от седемте Ангели... и рече: дойди, ще ти покажа жената - невястата на Агнеца"
62:5
Както момък се съчетава с мома - пророкува Исаия - тъй и синовете ти се съчетават с тебе /става дума за старозаветния предобраз на Църквата - Сион/, и както младоженец се радва на невяста, тъй ще се радва за тебе Бог твой"
понеделник, 4 май 2009 г.
на девети май - २२ май стар стил
Свети Христофор пострадал през време на седмото гонение против християните, предприето при император Декий. Този много известен мъченик, почитан и в Източната, и в Западната църква, след жестоките мъчения бил обезглавен в Ликия (Мала Азия) около 249 г. Свети Амвросий Медиолански свидетелствува, че мъченик Христофор чрез чудесата, които били извършени при мъченичеството му, обърнал в християнската вяра 48 000 езичници. Почитането на св. мъченик Христофор бързо се разпространило от Изток на Запад. Той бил причислен от западните християни към групата на 14-те скоропомощници при различни беди.
Според древните житиета на свети Христофор при мъченическите му страдания се извършили много чудеса. Цели 12 часа той бил подложен под лъковете на множество войници и цялото му тяло било надупчено от забитите стрели. Една стрела се върнала обратно и извадила окото на стрелеца. Светият мъченик смесил останките от окото със земна пръст и той веднага прогледнал с напълно излекувано око. В тъмницата нарочно поставили при него двете блудници Ницея и Акилина, но Божият човек ги довел до покаяние и те се обърнали към християнската вяра. По-късно те били посечени с меч заради Христа и това станало преди да бъде обезглавен техният просветител Христофор. След като останал твърд във вярата си, когато сложили на главата му нажежен шлем, светият страдалец бил осъден на обезглавяване, за да се попречи по-нататък на масовото преминаване в християнството на поразените от ставащите с него чудеса Светите мощи на мъченик Христофор били пренесени от неговата родна Ликия чак в испанския град Толедо, а след това във френския манастиа Сен Дени. Част от неговите свети мощи се съхраняват сега и в римскатр катедрала «Свети Петър». Народното вярване всред западните християна го счита за закрилник от внезапна и неразкаяна смърт. Той е покровитеи на моряци и водачи на салове, на носачи и шофьори. Най-старите храмовл на светеца датират от V век в Халкидон и от VI век в Реймс (Франция
Според древните житиета на свети Христофор при мъченическите му страдания се извършили много чудеса. Цели 12 часа той бил подложен под лъковете на множество войници и цялото му тяло било надупчено от забитите стрели. Една стрела се върнала обратно и извадила окото на стрелеца. Светият мъченик смесил останките от окото със земна пръст и той веднага прогледнал с напълно излекувано око. В тъмницата нарочно поставили при него двете блудници Ницея и Акилина, но Божият човек ги довел до покаяние и те се обърнали към християнската вяра. По-късно те били посечени с меч заради Христа и това станало преди да бъде обезглавен техният просветител Христофор. След като останал твърд във вярата си, когато сложили на главата му нажежен шлем, светият страдалец бил осъден на обезглавяване, за да се попречи по-нататък на масовото преминаване в християнството на поразените от ставащите с него чудеса Светите мощи на мъченик Христофор били пренесени от неговата родна Ликия чак в испанския град Толедо, а след това във френския манастиа Сен Дени. Част от неговите свети мощи се съхраняват сега и в римскатр катедрала «Свети Петър». Народното вярване всред западните християна го счита за закрилник от внезапна и неразкаяна смърт. Той е покровитеи на моряци и водачи на салове, на носачи и шофьори. Най-старите храмовл на светеца датират от V век в Халкидон и от VI век в Реймс (Франция
петък, 17 април 2009 г.
послание на петра,2
.... понеже сте очистили душите си, като сте се покорили на истината, която докарва до нелицемерно братолюбие, обичайте се един друг горещо, от сърце. тъй като се възродихте, не от тленно семе, а от нетленно, чрез Божието слово, което живее и трае до века.
защото
всяка твар е като цвят от трева, тревата изсъхва, а цветът й окапва. Но словото Божие трае до века. и това е словото което ви е благовестено.
И тъй като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да порастнете чрез него към спасение, ако сте опитали че Господ е благ, при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен.
и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.
Защото е писано в писанието -
Ето, полагамъ в Сионъ крайъгълен камък, избран, скъпоценен, И който вярва в Него, не ще се посрами-
За вас, прочее, които вярвате, той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла". и "Камъкът, о който да се спъват и канара, в която да се съблазняват". защото се спъват о словото и са непокорни - за което бяха и определени.
защото
всяка твар е като цвят от трева, тревата изсъхва, а цветът й окапва. Но словото Божие трае до века. и това е словото което ви е благовестено.
И тъй като отхвърлите всяка злоба, всяка лукавщина, лицемерие, завист и всяко одумване, пожелавайте като новородени младенци, чистото духовно мляко, за да порастнете чрез него към спасение, ако сте опитали че Господ е благ, при Когото идвайки, като при жив камък, от човеците отхвърлен, а от Бога избран и скъпоценен.
и вие, като живи камъни, се съграждате в духовен дом, за да станете свето свещенство, да принасяте духовни жертви, благоприятни на Бога чрез Исуса Христа.
Защото е писано в писанието -
Ето, полагамъ в Сионъ крайъгълен камък, избран, скъпоценен, И който вярва в Него, не ще се посрами-
За вас, прочее, които вярвате, той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла". и "Камъкът, о който да се спъват и канара, в която да се съблазняват". защото се спъват о словото и са непокорни - за което бяха и определени.
понеделник, 13 април 2009 г.
"Домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп
1. И когато наближиха до Иерусалим и дойдоха до Витфагия при Елеонската планина, Иисус изпрати двама ученици,
2. като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
3. и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5. "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".
6. Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
7. докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9. а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!
10. И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11. А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
12. И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
13. и казваше им: писано е: "Домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
14. И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
15. А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
16. и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
17. И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
18. А на утринта, връщайки се в града, огладня;
19. и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза є: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
20. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?
21. А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;
22. и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
23. И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
24. Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:
25. кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?
26. Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.
27. И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
28. А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
29. Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
30. И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
31. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
32. защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
33. Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41. Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
43. Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
44. и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
45. И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
46. и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
2. като им каза: идете в селото, що е насреща ви, и веднага ще намерите вързана ослица и осле с нея; отвържете и докарайте Ми ги;
3. и, ако някой ви рече нещо, ще кажете, че те са потребни Господу; и веднага ще ги прати.
4. А всичко това стана, за да се сбъдне реченото чрез пророка, който казва:
5. "кажете на дъщерята Сионова: ето, твоят Цар иде при тебе кротък, възседнал ослица и осле, син на подяремница".
6. Учениците отидоха и сториха тъй, както им бе заповядал Иисус:
7. докараха ослицата и ослето и метнаха отгоре им дрехите си, и Той седна на тях.
8. А повечето от народа постилаше дрехите си по пътя; други пък сечаха клони от дърветата и постилаха по пътя;
9. а народът, който вървеше отпред и който Го съпровождаше, възклицаваше и казваше: осана Сину Давидову! Благословен Идещият в име Господне! Осана във висините!
10. И когато влезе в Иерусалим, цял град се потресе, и думаха: кой е Този?
11. А народът отговаряше: Този е Иисус, пророкът от Назарет Галилейски.
12. И влезе Иисус в Божия храм, изпъди всички продавачи и купувачи в храма, прекатури масите на менячите и пейките на гълъбопродавците,
13. и казваше им: писано е: "Домът Ми дом за молитва ще се нарече", а вие го направихте разбойнишки вертеп.
14. И дойдоха при Него в храма слепи и хроми, и Той ги изцери.
15. А първосвещениците и книжниците, като видяха чудесата, що Той стори, и децата, които викаха в храма и думаха: осана Сину Давидову! възнегодуваха
16. и Му рекоха: чуваш ли, какво казват те? А Иисус им отговори: да! нима никога не сте чели: "из устата на младенци и кърмачета Ти си стъкмил похвала"?
17. И като ги остави, излезе вън от града за Витания, дето и пренощува.
18. А на утринта, връщайки се в града, огладня;
19. и видя край пътя една смоковница, отиде при нея и, като не намери нищо на нея, освен едни листа, каза є: занапред да няма вече плод от тебе вовеки. И смоковницата веднага изсъхна.
20. Като видяха това, учениците се почудиха и казаха: как тъй веднага изсъхна смоковницата?
21. А Иисус им отговори и рече: истина ви казвам: ако имате вяра и не се усъмните, не само това, що беше извършено със смоковницата, ще извършите, но, ако и на тая планина кажете: дигни се и се хвърли в морето, - ще бъде;
22. и всичко, що поискате в молитва с вяра, ще получите.
23. И когато дойде Той в храма и поучаваше, пристъпиха до Него първосвещениците и стареите народни и рекоха: с каква власт вършиш това? и кой Ти е дал тая власт?
24. Иисус им отговори и рече: ще ви попитам и Аз една дума; ако Ми отговорите на нея, и Аз ще ви кажа, с каква власт върша това:
25. кръщението Иоаново откъде беше: от небето ли, или от човеците? А те разсъждаваха помежду си и думаха: ако речем - от небето, ще ни каже: а защо му не повярвахте?
26. Ако ли речем - от човеците, боим се от народа, понеже всички имат Иоана за пророк.
27. И отговориха Иисусу и рекоха: не знаем. И Той им рече: и Аз ви не казвам, с каква власт върша това.
28. А как ви се струва? Един човек имаше двама сина; и отиде той при първия, та каза: чедо, иди днес работи на лозето ми.
29. Но тоя отговори и рече: не искам; а после се разкая и отиде.
30. И като дойде при другия, каза му същото. Тоя отговори и рече: ще ида, господарю, ала не отиде.
31. Кой от двамата изпълни бащината воля? Отговарят Му: първият. Иисус им рече: истина ви казвам, че митарите и блудниците преварват ви в царството Божие;
32. защото дойде при вас Иоан по пътя на праведността, и вие му не повярвахте, а митарите и блудниците му повярваха; вие пък, като видяхте това, не се разкаяхте отпосле, за да му повярвате.
33. Чуйте друга притча: имаше един човек стопанин, който насади лозе, огради го с плет, изкопа в него лин, съгради кула и, като го предаде на лозари, отиде си.
34. И когато наближи гроздобер, той изпрати слугите си при лозарите, да му приберат плодовете.
35. А лозарите, като уловиха слугите му, едного набиха, другиго убиха, а трети с камъни пребиха.
36. Пак изпрати други слуги, по-много от първите; и с тях сториха същото.
37. Най-сетне изпрати при тях сина си, като каза: ще се засрамят от сина ми.
38. Но лозарите, като видяха сина, казаха помежду си: този е наследникът; хайде да го убием и да присвоим наследството му.
39. И, като го уловиха, изведоха вън от лозето и убиха.
40. И тъй, като си дойде господарят на лозето, какво ще направи на тия лозари?
41. Отговарят Му: злодейците ще погуби зле, а лозето ще даде на други лозари, които ще му дават овреме плодовете.
42. Иисус им казва: нима не сте никога чели в Писанията: "камъкът, който отхвърлиха зидарите, той стана глава на ъгъла: това е от Господа, и е дивно в очите ни"?
43. Затова казвам ви, че царството Божие ще се вземе от вас и ще се даде на народ, който принася плодовете му;
44. и който падне върху тоя камък, ще се разбие; а върху когото падне, ще го смаже.
45. И като слушаха притчите Му, първосвещениците и фарисеите разбраха, че за тях говори,
46. и дебнеха да Го уловят, ала се побояха от народа, понеже Го имаше за пророк.
четвъртък, 19 март 2009 г.
Исус Христос
"А когато дойде Син човешки в славата си... ще рече на тези, които са от дясната Му страна: елате Вие, благословени от Отца ми, наследете Царството, пригодено за Вас от създаването на света. Защото огладнях и ме нахранихте, ожаднях и утолихте жаждата ми, странник бях и ме прибрахте, гол бях и ме облякохте, болен бях и ме посетихте, в тъмница бях и ме споходихте. Тогава праведните в отговор ще Му кажат: Господи, когато те видяхме гладен и те нахранихме.... А царят в отговор ще им каже: истина Ви казвам, понеже сте направили това на един от тези скромни мои братя, на мене сте го направили." Матея 25:31-40
Нова заповед ви давам: да любите един другиго,както аз ви възлюбих, така и вие да любите един другиго. Йоан, 13-34,15-12.
Нова заповед ви давам: да любите един другиго,както аз ви възлюбих, така и вие да любите един другиго. Йоан, 13-34,15-12.
Матея, 22:35-40
Веднъж един законник - Фарисей, за да изпита Исус Христос, му зададе следния въпрос: "Учителю, коя е голямата заповед в Закона?" А той му каза: "Да възлюбиш Господа, твоя Бог от цялотото си сърце, от цялата си душа и с целия си ум". Това е голямата и първа заповед. А втората подобна на нея е тази:Да възлюбиш ближният си по дух, както себе си". "На тези две заповеди висят целият Закон и пророците".
петък, 20 февруари 2009 г.
законът
Или не знаете братя, защото говоря на човеци, които знаят що е закон, че законът владее над човека само докато той е жив?
...И тъй братя, мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч с възкресеният от мъртвите, за да принасяте плод на Бога.
защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт,
но сега, когато умряхте към това, което ни държеше освободихме се от закона, тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
Тогава що? да речем ли че законът е грях?
да не бъде!
Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал че пожеланието е грях, ако законът не беше казал - не пожелавай!
но грехът, понеже взе повод от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание, защото без закон грехът е мъртъв. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях, и намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт,
защото грехът като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
Тъ щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра.
Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? да не бъде! Но грехът ми пирчинява смърт чрез това добро нещо,за да се показва че е грях, тъй щото чрез заповедта грехът да стане много грешен.
Защото знаем че законът е духовен, а пък аз съм от плът, продаден под греха.
Защото не зная какво правя, понеже не върша онова, което искам, но онова което мразя, него върша.
Обаче ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
Затова, не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
...Защото колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон,
но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?!
Благодаря Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.
И тъй, сам аз с ума слугувам на Божият закон, а с плътта на греховния закон.
...
Законът на Животворящият Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и смъртта.
Понеже това, което бе невъзможно за закона поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си, в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух.
Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското а тези, които са духовни - копнеят за духовното.
Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.
...Ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите мъртви тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
Понеже, които се управляват от Божият Дух, те са Божии синове.
Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва, Отче!
Така самият Дух свитедетствува заедно с нашият дух че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
...И тъй братя, мои, и вие умряхте спрямо закона чрез Христовото тяло, за да се свържете с друг, сиреч с възкресеният от мъртвите, за да принасяте плод на Бога.
защото, когато бяхме плътски, греховните страсти, които се възбуждаха чрез закона, действуваха в нашите телесни части, за да принасяме плод, който докарва смърт,
но сега, когато умряхте към това, което ни държеше освободихме се от закона, тъй щото ние служим по нов дух, а не по старата буква.
Тогава що? да речем ли че законът е грях?
да не бъде!
Но напротив, не бих познал греха освен чрез закона, защото не бих познал че пожеланието е грях, ако законът не беше казал - не пожелавай!
но грехът, понеже взе повод от заповедта, произведе в мене всякакво пожелание, защото без закон грехът е мъртъв. И аз бях жив някога без закон, но когато дойде заповедта, грехът оживя, а пък аз умрях, и намерих, че самата заповед, която бе назначена да докара живот, докара ми смърт,
защото грехът като взе повод чрез заповедта, измами ме и ме умъртви чрез нея.
Тъ щото законът е свят, и заповедта свята, праведна и добра.
Тогава това ли, което е добро, стана смърт за мене? да не бъде! Но грехът ми пирчинява смърт чрез това добро нещо,за да се показва че е грях, тъй щото чрез заповедта грехът да стане много грешен.
Защото знаем че законът е духовен, а пък аз съм от плът, продаден под греха.
Защото не зная какво правя, понеже не върша онова, което искам, но онова което мразя, него върша.
Обаче ако върша това, което не искам, съгласен съм със закона, че е добър.
Затова, не аз сега върша това, но грехът, който живее в мене.
Защото зная, че в мене, сиреч в плътта ми, не живее доброто, понеже желание за доброто имам, но не и сила да го върша.
но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.
...Защото колкото за вътрешното ми естество, аз се наслаждавам в Божия закон,
но в телесните си части виждам различен закон, който воюва против закона на ума ми и ме заробва под греховния закон, който е в частите ми.
Окаян аз човек! Кой ще ме избави от тялото на тази смърт?!
Благодаря Богу! Има избавление чрез Исуса Христа, нашия Господ.
И тъй, сам аз с ума слугувам на Божият закон, а с плътта на греховния закон.
...
Законът на Животворящият Дух ме освободи в Христа Исуса от закона на греха и смъртта.
Понеже това, което бе невъзможно за закона поради туй, че бе отслабнал чрез плътта, Бог го извърши, като изпрати Сина Си, в плът, подобна на греховната плът, и в жертва за грях, и осъди греха в плътта, за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим не по плът, но по Дух.
Защото тези, които са плътски, копнеят за плътското а тези, които са духовни - копнеят за духовното.
Понеже копнежът на плътта значи смърт, а копнежът на Духа значи живот и мир.
...Ако Христос е във вас, то при все че тялото е мъртво поради греха, духът е жив поради правдата. И ако живее във вас Духът на Този, Който е възкресил Исуса от мъртвите, то Същият, Който възкреси Исуса от мъртвите, ще съживи и вашите мъртви тела чрез Духа Си, който обитава във вас.
Понеже, които се управляват от Божият Дух, те са Божии синове.
Защото не сте приели дух на робство, та да бъдете пак на страх, но приели сте дух на осиновение, чрез който и викаме : Авва, Отче!
Така самият Дух свитедетствува заедно с нашият дух че сме Божии чада. И ако сме чада, то сме и наследници, наследници на Бога, а сънаследници с Христа, та ако страдаме с Него, да се и прославяме заедно с Него.
сряда, 18 февруари 2009 г.
Пътят
Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.
А за мене е твърде малко да бъда съден от човешки съд, даже аз не съдя сам себе си.
Защото при все, че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан, защото Господ е, Който ще ме съди.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле ще дойде Господ, който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата, и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
...заради Вас, да се научите чрез Нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от Вас един против друг.
Защото кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си го получил? Но ако си го получил защо се хвалиш като да не си го получил?
...Бог изложи нас апостолите, най-последни като човеци, изложени на смърт, защото станахме показ на света, на ангели и на човеци, ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни а ние опозорени...
Ние до този час и гладуваме, и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце, като ни хулят, благославяме, като ни гонят постоянстваме, като ни злословят умоляваме, станахме днес като измет на света, измет на всичко.
... такива пътища в Христа, такива пътища, каквито поучавам навсякъде... но ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, но силата на тези, които са се възгордели.
Защото Божието царство не се състои в думи а в сила.
Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.
А за мене е твърде малко да бъда съден от човешки съд, даже аз не съдя сам себе си.
Защото при все, че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан, защото Господ е, Който ще ме съди.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле ще дойде Господ, който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата, и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.
...заради Вас, да се научите чрез Нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от Вас един против друг.
Защото кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си го получил? Но ако си го получил защо се хвалиш като да не си го получил?
...Бог изложи нас апостолите, най-последни като човеци, изложени на смърт, защото станахме показ на света, на ангели и на човеци, ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни а ние опозорени...
Ние до този час и гладуваме, и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце, като ни хулят, благославяме, като ни гонят постоянстваме, като ни злословят умоляваме, станахме днес като измет на света, измет на всичко.
... такива пътища в Христа, такива пътища, каквито поучавам навсякъде... но ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, но силата на тези, които са се възгордели.
Защото Божието царство не се състои в думи а в сила.
Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?
четвъртък, 5 февруари 2009 г.
Лука 9, 10
....И ето един човек от народа извика, казвайки: Учителю, моля Ти се да погледнеш на сина ми, защото ми е единственото чадо. И ето, дух го прихваща и той изведнъж закрещява и духът го сгърчва така, щото той се запеня и като го смазва, едва го напуща.
и помолих Твоите ученици да го изгонят но не можаха.
А Исус в отговор рече: "О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук!
И когато още идеше бесът го тръшна и го сгърчи силно, а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и върна го на баща му.
И всички се удивиха на Божието величие.
и помолих Твоите ученици да го изгонят но не можаха.
А Исус в отговор рече: "О, роде невярващ и извратен! Докога ще бъда с вас и ще ви търпя? Доведи сина си тук!
И когато още идеше бесът го тръшна и го сгърчи силно, а Исус смъмра нечистия дух, изцели момчето и върна го на баща му.
И всички се удивиха на Божието величие.
Лука 9
И докато казваше това, дойде облак, та ги засени, и учениците се уплашиха като влязоха в облака. И дойде от облака глас, който каза:"Това е Моят Син Избраник Мой, него слушайте!"
вторник, 27 януари 2009 г.
за възкресението на мъртвите
Тялото се сее в тление, възкръсва в нетление, сее се в безчестие, възкръсва в слава, сее се в немощ, възкръсва в сила, сее се одушевено тяло, възкръсва духовно тяло. ако има одушевено тяло, то има и духовно тяло. така е и писано - първият човек Адам стана жива душа, а последният Адам стана животворящ дух. Обаче не е първо духовното, а одушевеното и после духовното. Първият човек е от земята, пръстен, вторият човек е от небето. какъвто е пръстният, такива са и пръстните, а какъвто е небесният, такива са и небесните. и както сме се облекли в образа на пръстния ще се облечем и в образа на небесния. а това казвам,братя, че плът и кръв не могат да наследят Божието царство, нито тленното наследява нетлението. ето една тайна ви казвам - не всички ще починем но всички ще се изменим, в една минута, в миг на око, при последната тръба, защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни и ние ще се изменим. защото това тленното трябва да се облече в нетление и това смъртното - да се облече в безсмъртие. а когато това тленното се облече в нетление и това смъртното се облече в безсмъртие тогава ще се сбъдне писаното слово - погълната е смъртта победоносно. о смърт, къде ти е победата? о ,смърт, къде ти е жилото? жилото на смъртта е грехът и силата нагреха е законът, но благодарение Богу, който ни дава победата чрез нашия Господ Исус Христос.
понеделник, 26 януари 2009 г.
Славата
Всяко нещо идва единствено от Бога. Всяко нещо живее чрез неговата сила и всяко нещо е за негова Слава.
Римл. 11:36
Римл. 11:36
Дарбите
Бог е раздал дарове на всеки от Вас от Своето многообразие на духовни дарби. Използвайте ги правилно. Тогава Бог ще получи своята слава.
1.Пет4:10-11
1.Пет4:10-11
понеделник, 19 януари 2009 г.
обещание
Но и сега ви съветвам да сте бодри, защото ни една душа от вас няма да се изгуби, но само корабът,
защото ангел от Бога, на Когото съм аз и Комуто служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря, и ето Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри, защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
защото ангел от Бога, на Когото съм аз и Комуто служа, застана до мене тази нощ и рече: Не бой се, Павле, ти трябва да застанеш пред кесаря, и ето Бог ти подари всички, които плуват с тебе. Затова, господа, бъдете бодри, защото вярвам в Бога, че ще бъде тъй както ми бе казано. обаче ние трябва да бъдем изхвърлени на някой остров.
събота, 17 януари 2009 г.
harmony
Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе си на нея, за да я освети, като я е очистил с водно умиване чрез Словото. за да я представи на Себе Си църква славна, без петно или бръчка или друго таково нещо, но да бъде свята и непорочна.
Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло но го храни и се грижи за него, както и Христос се грижи за църквата, понеже сме части на Неговото тяло - от Неговата плът и от Неговите кости.
Защото ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът.
Тая тайна е голяма, но аз говоря за това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки до един да люби своята жена както себе си, а жената да се бои от мъжа си.
Ефесяни, 5,6
Така са длъжни и мъжете да любят жените си, както своите тела. Който люби жена си, себе си люби. Защото никой никога не е намразил своето тяло но го храни и се грижи за него, както и Христос се грижи за църквата, понеже сме части на Неговото тяло - от Неговата плът и от Неговите кости.
Защото ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си и двамата ще станат една плът.
Тая тайна е голяма, но аз говоря за това за Христа и за църквата. Но и вие, всеки до един да люби своята жена както себе си, а жената да се бои от мъжа си.
Ефесяни, 5,6
сряда, 14 януари 2009 г.
деянията на апостолите - Павел
И смущението се разпростря в града ... и тъи едни викаха едно а други друго защото навалицата беше разбъркана и пове4ето не знаеха защо се бяха стекли...
...Но не се скъпя за живота си нито се боя за него в сравнение с това да изкарам пътя си и служенето, което приех от господа Исуса да проповядвам божията благодат...
...Но не се скъпя за живота си нито се боя за него в сравнение с това да изкарам пътя си и служенето, което приех от господа Исуса да проповядвам божията благодат...
неделя, 11 януари 2009 г.
вторник, 6 януари 2009 г.
На отца
Благословен Бог и Отец на нашия Господ Исус Христос, Отец на милостивите и Бог на всяка утеха. Който ни утешава във всяка наша скръб, за да можем и ние да утешаваме тия, които се намират в каквато и да била скръб, с утехата, с която и ние самите сме утешавани от Бога.
Защото както изобилствуват в нас Христовите страданияя, така и нашата утеха изобилствува чрез Христа.
Защото както изобилствуват в нас Христовите страданияя, така и нашата утеха изобилствува чрез Христа.
Премъдрост и милост божия
Аз бях немощен между вас, страхувах се и много треперех.
И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост а на Божията сила.
Обаче ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на този век, които преминават но получаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докара слава.
Никой от властниците на този век не я е познавал, защото ако я бяха познавали, не биха разпънали Господа на славата.
... А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
Защото кой човек знае що има у човека, освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божия Дух.
А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари, което и възместяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
Но естественият човек не разбира това, което е от Божият дух, защото за него е глупост, и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва.
Защото
"Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?"
А ние имаме ум Христов.
И говоренето ми, и проповядването ми не ставаха с убедителните думи на мъдростта, но с доказателство от Дух и от сила, за да бъде вярването ви основано не на човешка мъдрост а на Божията сила.
Обаче ние поучаваме мъдрост между съвършените, ала не мъдрост от този век, нито от властниците на този век, които преминават но получаваме Божията тайнствена премъдрост, която е била скрита, която е била предопределена от Бога преди вековете да ни докара слава.
Никой от властниците на този век не я е познавал, защото ако я бяха познавали, не биха разпънали Господа на славата.
... А на нас Бог откри това чрез Духа, понеже Духът издирва всичко, даже и Божиите дълбочини.
Защото кой човек знае що има у човека, освен духа на човека, който е в него? Така и никой не знае що има у Бога, освен Божия Дух.
А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари, което и възместяваме не с думи, научени от човешка мъдрост, но с думи, научени от Духа, като поясняваме духовните неща на духовните човеци.
Но естественият човек не разбира това, което е от Божият дух, защото за него е глупост, и не може да го разбере, понеже то се изпитва духовно.
Но духовният човек изпитва всичко, а него никой не изпитва.
Защото
"Кой е познал ума на Господа, за да може да го научи?"
А ние имаме ум Христов.
за глупостта и мъдростта
Защото Христос не ме е пратил да кръщавам, но да проповядвам благовестието, не с мъдри думи, да не се лиши Христовият кръст от значението си.
Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват, а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
Понеже е писано:
Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля.
Где е мъдрият? Где е книжникът? Где е разисквачът на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
Защото понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
Понеже юдеите искат знамения а гърците търсят мъдрост а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите съблазън и за езичниците глупост, но за самите призовани и юдеи и гърци Христос Божия сила и Божия премъдрост.
Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците.
... Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните, още и долните презрени неща на света избра Бог, да! И онези, които ги няма, за да унищожи тези, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога.
А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда и освещение и изкупление тъй щото, както е писано - "който се хвали, с Господа да се хвали".
Защото словото на кръста е безумие за тези, които погиват, а за нас, които се спасяваме, то е Божия сила.
Понеже е писано:
Ще унищожа мъдростта на мъдрите и разума на разумните ще отхвърля.
Где е мъдрият? Где е книжникът? Где е разисквачът на този век? Не обърна ли Бог в глупост светската мъдрост?
Защото понеже в Божията мъдра наредба светът с мъдростта си не позна Бога, благоволи Бог чрез глупостта на това, което се проповядва, да спаси вярващите.
Понеже юдеите искат знамения а гърците търсят мъдрост а ние проповядваме разпънатия Христос, за юдеите съблазън и за езичниците глупост, но за самите призовани и юдеи и гърци Христос Божия сила и Божия премъдрост.
Защото Божието глупаво е по-мъдро от човеците и Божието немощно е по-силно от човеците.
... Бог избра глупавите неща на света, за да посрами мъдрите, също избра Бог немощните неща на света, за да посрами силните, още и долните презрени неща на света избра Бог, да! И онези, които ги няма, за да унищожи тези, които ги има, за да не се похвали ни една твар пред Бога.
А от Него сте вие в Христа Исуса, Който стана за нас мъдрост от Бога и правда и освещение и изкупление тъй щото, както е писано - "който се хвали, с Господа да се хвали".
петък, 2 януари 2009 г.
Божията премъдрост
Каквото око не е видяло и ухо не е чуло, и на човешко сърце не е дохождало, всичко това е приготвил Бог за тия, които го любят.
четвъртък, 1 януари 2009 г.
Господ е много жалостив и милостив
Зле ли страда някой от вас? Нека се моли. Весел ли е някой? Нека пее хваления. Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се помолят над него и го помажат с масло в Господното име, и
молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца,, Господ ще го подвигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.
И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравееете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.
молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца,, Господ ще го подвигне и ако е извършил грехове, ще му се простят.
И тъй, изповядайте един на друг греховете си и молете се един за друг, за да оздравееете. Голяма сила има усърдната молитва на праведния.
Братя мои, ако някой от вас заблуди от истината и един го обърне, нека знае, че който е обърнал грешния от заблудения му път, ще спаси душа от смърт и ще покрие много грехове.
откъде са бесовете
... Не е ли от там, от вашите сласти, които воюват в телесните ви части? Пожелавате, но нямате, ревнувате и завиждате, но не можете да получите, карате се и се биете, но нямате , защото не просите. Просите и не получавате, защото зле просите, за да иждивявате в сластите си.
Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е сложил да живее в нас?
Но Той дава една по-голяма благодат, затова казва "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат"
И тъй - покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той към вас. Измийте ръцете си вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебливи.
Тъжете, ридайте и плачете, смехът ви нека се обърне в плач и радостта ви в тъга.
Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвиши.
Не се одумвайте едддин друг, братя, който одумва брата си, одумва закона и съди закона, а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Само Един е Законодател и Съдия, Който може и да спаси, и да погуби, а ти кой си, та съдиш ближния си?
Слушайте сега вие, които казвате: "Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година и ще търгуваме и ще спечелим", когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и изчезва.
Вместо това вие трябва казвате: "Ако иска Господ, нише ще живеем и ще направим това или онова.". Но сега славно ви е да хвалите. Всяка такава хвалба е зло. Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави грях е на него.
Прелюбодейци! Не знаете ли, че приятелството със света е вражда против Бога? И тъй, който иска да бъде приятел на света, става враг на Бога.
Или мислите, че без нужда казва Писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е сложил да живее в нас?
Но Той дава една по-голяма благодат, затова казва "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат"
И тъй - покорявайте се на Бога, но противете се на дявола и той ще бяга от вас. Приближавайте се при Бога и ще се приближава и Той към вас. Измийте ръцете си вие, грешни, и очиствайте сърцата си, вие, колебливи.
Тъжете, ридайте и плачете, смехът ви нека се обърне в плач и радостта ви в тъга.
Смирявайте се пред Господа и Той ще ви възвиши.
Не се одумвайте едддин друг, братя, който одумва брата си, одумва закона и съди закона, а ако съдиш закона, не си изпълнител на закона, но съдия.
Само Един е Законодател и Съдия, Който може и да спаси, и да погуби, а ти кой си, та съдиш ближния си?
Слушайте сега вие, които казвате: "Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година и ще търгуваме и ще спечелим", когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която се явява и изчезва.
Вместо това вие трябва казвате: "Ако иска Господ, нише ще живеем и ще направим това или онова.". Но сега славно ви е да хвалите. Всяка такава хвалба е зло. Прочее, ако някой знае да прави добро и го не прави грях е на него.
посланието на якова
Братя мои, не ставайте мнозина учители, като знаете, че ще приемем по-тежко осъждане. Защото ние всички в много неща грешим, а който не греши в говорене, той е съвършен мъж, способен да обуздае и цялото си тяло. Ето ние слагаме юздите в устата на конете, за да ни се покоряват, и обръщаме цялото им тяло. Ето и корабите, ако и да са толкова големи и да се тласкат от силните ветрове, пак с твърде малко кормило се обръщат накъдето желае кормчията.
Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето съвсем малко огън колко много вещество запалва!
И езикът този свят от нечестие е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.
Защото всякакъв вид зверове, птици,гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството, но езика никой човек не може да укроти, буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!
Изворът пуска ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
Възможно ли е братя мои смоковницата да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска, защото гдето има завист и крамолничество там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
Но мъдростта която е отгоре, преди всичко е чиста,, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
А плодът на правадата се сее с мир от миротворците.
Така и езикът е малка част от тялото, но много се хвали. Ето съвсем малко огън колко много вещество запалва!
И езикът този свят от нечестие е огън. Между нашите телесни части езикът е, който заразява тяло и запалва колелото на живота ни, а сам той се запалва от пъкъла.
Защото всякакъв вид зверове, птици,гадини и морски животни се укротяват и укротени са били от човечеството, но езика никой човек не може да укроти, буйно зло е, пълен е със смъртоносна отрова.
С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие!
Изворът пуска ли от същото отверстие сладка и горчива вода?
Възможно ли е братя мои смоковницата да роди маслини или лозата смокини? Така също не може солена вода да дава сладка. Кой от вас е мъдър и разумен? Нека показва своите дела чрез добрия си живот, с кротостта на мъдростта. Но ако в сърцето си имате горчива завист и крамолничество, не се хвалете и не лъжете против истината.
Това не е мъдрост, която слиза от горе, но е земна, животинска, бесовска, защото гдето има завист и крамолничество там има бъркотия и всякакво лошо нещо.
Но мъдростта която е отгоре, преди всичко е чиста,, после миролюбива, кротка, умолима, пълна с милост и добри плодове, примирителна, нелицемерна.
А плодът на правадата се сее с мир от миротворците.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
