сряда, 18 февруари 2009 г.

Пътят

Така всеки човек да ни счита за Христови служители и настойници на Божиите тайни.
При туй, което тук се изисква от настойниците, е всеки да се намери верен.
А за мене е твърде малко да бъда съден от човешки съд, даже аз не съдя сам себе си.
Защото при все, че съвестта ми в нищо не ме изобличава, пак с това не съм оправдан, защото Господ е, Който ще ме съди.
Затова недейте съди нищо преждевременно, докле ще дойде Господ, който ще извади на видело скритото в тъмнината и ще изяви намеренията на сърцата, и тогава всеки ще получи подобаващата нему похвала от Бога.

...заради Вас, да се научите чрез Нас да не престъпвате границата на писаното, да се не гордее някой от Вас един против друг.

Защото кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си го получил? Но ако си го получил защо се хвалиш като да не си го получил?

...Бог изложи нас апостолите, най-последни като човеци, изложени на смърт, защото станахме показ на света, на ангели и на човеци, ние безумни заради Христа, а вие разумни в Христа, ние немощни, а вие силни, вие славни а ние опозорени...
Ние до този час и гладуваме, и жадуваме, и сме голи, бити сме и се скитаме, трудим се, работейки със своите ръце, като ни хулят, благославяме, като ни гонят постоянстваме, като ни злословят умоляваме, станахме днес като измет на света, измет на всичко.

... такива пътища в Христа, такива пътища, каквито поучавам навсякъде... но ако ще Господ, аз скоро ще дойда при вас и ще изпитам не думите, но силата на тези, които са се възгордели.
Защото Божието царство не се състои в думи а в сила.
Що искате? С тояга ли да дойда при вас? Или с любов и кротък дух?

Няма коментари:

Публикуване на коментар