за любовта

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,не се радва на неправдата,а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада, другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са ще престанат, знание ли е ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах, откакто станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй остават тези трите - вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.

за дарбите и тялото

За духовните дарби...
Дарбите са различни, но Духът е същият. Службите са различни но Господ е същият. Различни са и действията но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци. А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а друг да говори със знание чрез същия Дух, на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единия Дух, на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува, на друг да разпознава духовете, на друг да говори разни езици, а пък на друг - да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.

Защото както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло и всички от един Дух се напоихме.Защото тялото не се състои от една част, а от много. ... Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както Му е било угодно.
Пак ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото? Но сега те са много части, а едно тяло. И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш, или пък главата на краката: Не сте ми потребни. Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби са по-необходими, и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко почтени, тях обличаме с повече почит, и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие. А благоприличните ни части нямат нужда от това. Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава, за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга. И ако страда една част, всичките части страдат с нея или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.

А вие сте Христово тяло, и поотделно части от Него. И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други дарби на помагания, на управлявания, на говорене на разни езици.
Копнейте за по-големите дарби, но аз ви показвам един по-превъзходен път.

за самоосъждането

Господ Исус през нощта, когато беше предаден, взе хляб, и като благодари, разчупи го и рече: "Това е Моето тяло, което е разчупено за вас, туй правете за Мое възпоминание."Така взе и чашата след вечерята и рече: "Тая чаша е новият завет в Моята кръв, това правете всеки път, когато пиете за Мое възпоменание." Защото всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тази чаша, възвестявайте смъртта на Господа, докато дойде Той. Затова, който яде хляба или пие Господната чаша недостойно, ще бъде виновен за грях против тялото и кръвта на Господа. Но да изпитва човек себе си: и така да яде от хляба и да пие от чашата, защото, който яде и пие без да разпознае Господното тяло, той яде и пие осъждане на себе си. По тая причина мнозина между вас са слаби и болнави, а доста са и починали. Но ако разпознавахме сами себе си, нямаше да бъдем съдени.

за идоложертвеното

относно яденето от идоложертвено знаем, че никакъв бог, изобразен от идол няма на света, и че няма друг Бог освен Един. Но това знание го няма у всички - и някои, като и досега имат съзнание за идолите, ядат месото като жертва на идолите, и съвестта им като слаба се осквернява. А това, що ядем не ще ни препоръча на Бога нито ако не ядем, губим нещо, нито ако ядем печелим нещо. Но внимавайте да не би по някакъв начин тази ваша свобода да стане спънка на слабите. Защото ако някой види, че ти който имаш знание седиш на трапеза в идолско капище, не ще ли съвестта му да се одързости ако е слаб, та и той да яде идоложертвено. И поради твоето знание слабият погива, братът за когото е умрял Христос. Затуй ако това, що ям съблазнява брата ми аз няма да ям месо до века, за да не съблазня брата си.
Така щото, който мисли, че стои нека внимава да не падне. Никакво изпитание не ви е постигнало освен това, което може да носи човек, обаче Бог е верен, Който няма да ви остави да бъдете изпитани повече, отколкото ви е силата, но заедно с изпитанието ще даде и изходен път, така щото да можете да го издържите.
Чашата, която бе благословена, и ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло?
Тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участваме.
Казвам ли аз, че идоложертвеното е нещо или че идолът е нещо? Не.
Но казвам, че онова, което жертват езичниците, жертват го на бесовете, а не на Бога, но аз не желая вие да имате общение с бесовете.
Не можете да пиете Господната чаша и бесовската чаша не можете да участвате в Господната трапеза и в бесовската трапеза. Или искате да подбудим Господа на ревност? Ние по силни ли сме от Него?
Всичко е позволено но не всичко е полезно, всичко е позволено, но не всичко е назидателно.
Никой да не търси своята лична полза, но всеки ползата на другиго.
Всичко що се продава в месарницата, яжте, без да изпитвате за него заради съвестта си, защото Господна е земята и всичко, що има в нея.
Ако някой от невярващите ви покани на угощение и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си. Но ако някой ви рече - това е било принесено в жертва, не яжте заради този, който ви е известил, и заради съвестта, съвест, казвам, не твоята, но на другия, - понеже защо да се съди моята свобода от друга съвест.
И тъй ядете ли, пиете ли, нещо ли вършите - всичко вършете за Божията слава.

ин и ян

За да се избягват блудодеянията, нека всеки мъж има своя си жена и всяка жена да има свой мъж. Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение, подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът, така и мъжът не владее своето тяло а жената. Не се лишавайте един друг от съпружеско сношение освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва и пак бъдете заедно, да не би сатаната да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържите.
Но това казвам като позволение а не като заповед.
А на неженените и на вдовиците казвам: Добре е за тях, ако си останат такива, какъвто съм аз. Но ако не могат да се въздържат, нека се женят, защото по добре е да се женят, отколкото да горят в страст.Ако някой брат има невярваща жена и тя е съгласна да живее с него, да не я напуща. И жена, която има невярващ мъж и той е съгласен да живее с нея, да не напуща мъжа си. Защото невярващият мъж се освещава чрез жената и невярващата жена се освещава чрез брата, своя мъж инак чедата Ви щяха да бъдат нечисти, а сега са чисти. Но ако невярващият напусне, нека напусне, в такива случаи братът или сестрата не са поробени на брачния закон. Бог обаче ни е призвал към мир. Само нека всеки постъпва така, както Господ му е отделил сила, и всеки, както Бог го е призовал.
Обрязан ли е бил призован някой във вярата, да не крие обрязването. Необрязан ли е бил някой призован, да не се обрязва. Обрязването е нищо и необрязването е нищо, но важното е пазенето на Божиите заповеди.
относно девиците - и то поради настоящата неволя ето какво мисля за добро, че е добре човек така да остане, както си е. Вързан ли си с жена, не търси развръзване.Отвързан ли си от жена, не търси жена. Но ако се и ожениш, не съгрешаваш, и девица ако се омъжи не съгрешава но такива ще имат житейски скърби, а пък аз ви жаля.
Аз желая вие да бъдете безгрижни.
Нежененият се грижи за това, което е Господно, как да угажда на Господа, а жененият се грижи за това, което е световно - как да угажда на жена си. Тай също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде свята и в тяло и в дух, а омъжената се грижи за това, което е световно: как да угажда на мъжа си.
И това казвам за ваша собствена полза не да Ви държа с оглавник, но заради благоприличието и за да служите на Господа без отвличане на ума.
Жената е вързана, докато е жив мъжът и, но ако мъжът умре, свободна е да се омъжи за когото ще, само в Господа. Но по мое мнение по шастлива е, ако си остане така, а мисля, че и аз имам Божият Дух.

за съда на брата си

Когато някой от вас има нещо против другиго, смее ли да се съди пред неправедните, а не пред светиите?
Казвам това за да ви направя да се засрамите. Истина ли е, че няма между вас ни един мъдър човек, който би могъл да отсъди между братята си, но брат с брата се съди?
или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Недейте се лъга. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито малакийците, нито мъжеложниците, нито крадците, нито сребролюбците, нито пияниците, нито грабителите няма да наследят Божието царство.
... Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно, всичко ми е позволено, но ще да съм обладан от нищо.
Храната е за стомаха и стомахът е за храната, но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудодеяние, но за Господа, и Господ е за тялото...Който се съединява с Господа, е един дух с него.
Бягайте от блудодеянието. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото, но който блудствува, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били купени, затова прославете Бога с телата и с душите си, които Божии.

силата на молитвата

Ако някой види брата си, че извърши несмъртен грях, нека се моли и Бог ще му даде живот, сиреч на онези, които съгрешават несмъртно. Има смъртен грях, не казвам за него да се помоли. Всяка неправда е грях, и има грях, който не е смъртен.
Дечица пазете себе си от идоли.

Сина Божи

Това е Исус Христос, Който е дошъл чрез вода и кръв, не само чрез водата, но чрез водата и кръвта, и Духът е, който свидетелствува, понеже Духът е истината. Защото три са, които свидетелствуват:Духът, водата и кръвта, и тези три са съгласни.
Свидетелството е това, че Бог ни е дал вечен живот и че този живот е в Сина му.

за абсолютната любов

И ние познаваме и сме повярвали любовта, която Бог има към нас. Бог е любов, и който пребъдва в любовта, пребъдва и в Бога и Бог пребъдва в него.
... В любовта няма страх но съвършената любов изпъжда страха, защото страхът има в себе си наказание, и който се страхува, не е усъвършенствуван в любовта.
... Ако рече някой : "Люби Бога", а мрази брата си, той е лъжец, защото, който не люби брата си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.
"Който люби Бога да люби и брата си."

послание на Йоана 3,4

Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, но изпитвайте духовете дали са от Бога, защото много лъжепророци излязоха от света. По това познавайте Божия Дух: Всеки дух, който изповядва, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога, а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога, и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че иде и сега е вече в света. Вие сте от Бога дечица и ПОБЕДИЛИ СТЕ ГИ защото по велик е Онзи, който е във вас, от онзи, който е в света.
Те са от света, затова светски говорят и светът тях слуша.
Ние сме от Бога, който познава Бога, нас слуша, който не е от Бога - не ни слуша. По това разпознаваме духа на истината и духа на заблудата.
Възлюбени да се любим един другиго, защото любовта е от Бога: и всеки който люби, роден е от Бога и познава Бога. Който не люби, не е познал Бога, защото Бог е любов.
В това се яви Божията любов към нас, че Бог изпрати на света Своя единороден Син, за да живеем чрез Него. В това се състои любовта: не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като омилостивение за греховете ни.
Възлюблени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да се любим един другиго. Никой никога не е видял Бога, но ако се любим един другиго, Бог пребъдва в нас и любовта към Него е съвършена в нас.
По това познаваме, че пребъдваме в Него и Той в нас, гдето ни е дал от Духа си.