второ послание към коринтяните 2;3

Вие сте нашето писмо, написано в сърцата ни, узнавано и прочитано от всичките човеци,
и явява се, че сте Христово писмо, произлязло чрез нашето служение, написано не с мастило, но с Духа на живия Бог, не на плочи от камък, но на плочи от плът, на сърцето. Такава увереност имаме спрямо Бога чрез Христа.
Не че сме способни от само себе си да съдим за нещо като от нас си, но нашата способност е от Бога.
Който ни и направи способни като служители на един Нов завет - не на буквата, а на духа - защото буквата убива, а духът оживотворява.
Но ако служението на онова, което докарва смърт, написано с букви, издълбани на камък, стана с такава слава, щото израиляните не можеха да гледат Мойсея в лицето поради блясъка на лицето му, което впрочем преминаваше, как няма да бъде служението на Духа с по.голяма слава?
Защото, ако служенияето на онова което докарва осъждане, стана със слава, служението на това, което докарва правда, го надминава много повече в слава.
/И наистина, онова, което е било прославено, изгуби славата си в това отношение поради славата, която превъзхожда./
защото ако това, което преминаваше, бе със слава, то много по-славно е трайното.

И тъй като имаме такава надежда, говорим с голяма откровеност, и не сме като Мойсея, който слагаше покривало на лицето си, за да не могат израиляните да гледат изчезването на това, което преминаваше.
Но техните умове бяха заслепени, защото и до днес, когато прочитат Стария завет, същото покривало остава, като не им е открито, че този завет преминава в Христа.
А и до днес при прочитането на Мойсея покривало лежи на сърцето им.
но когато Израил се обърне към Господа, покривалото ще се снеме.
А господ е Духът, и гдето е Господният Дух там е свобода.
А всички ние с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същият образ, от слава в слава, както от Духа Господен.