за любовта

Любовта дълго търпи и е милостива, любовта не завижда, любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло,не се радва на неправдата,а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада, другите дарби обаче пророчества ли са, ще се прекратят, езици ли са ще престанат, знание ли е ще се прекрати. Защото отчасти знаем и отчасти пророкуваме. но когато дойде съвършеното, това, което е частично, ще се прекрати. Когато бях дете, като дете говорех, като дете чувствах, като дете разсъждавах, откакто станах мъж, напуснал съм детинското. Защото сега виждаме нещата неясно като в огледало, а тогава ще ги видим лице в лице, сега познавам отчасти, а тогава ще позная напълно, както и съм бил напълно познат. И тъй остават тези трите - вяра, надежда и любов, но най-голяма от тях е любовта.